29 November 2021
Ако умеехме да сме открити един с друг "объркан съм; преструвам се че живота ми е добре; не знам къде се намирам; живота ми не върви както си го представям; не се справям добре с Х; затрудявам се с У;" и т.н. вместо да се преструваме, че всичко е наред когато всъщност не е, щяхме да имаме много повече приятелства и качеството щеше да е много по-високо. А разговорите щяха да бъдат в пъти по-интересни и смислени. Повърхностните разговори щяха да са рядкост. Мисля че това да се опитваш да покажеш живота ти в по-добра светлина, от това което е, е болест.
Този пост го пиша от първо лице. Аз също участвам в играта не по-малко от другите. Опитвал съм се да не я играя, но опиташ ли, изглеждаш като загубеняк на повечето хора. И то.. не лоши хора, не глупави хора, просто хора които са забъразни и забъркани в играта. Които нямат време да рефлектират. Или просто не ги интересува.
Често стоя и си мисля.. възможно ли е изобщо това да се промени. Разигравам си различни ситуации във въображението. Как би изглеждали взаимоотношенията ни, ако бяхме една идея по-открити един с друг. Разбира се всичко в граници. Често пъти попадаме на недобронамерени хора, или хора които просто не ги интересува. Може би и друг тип хора които изпускам. Разбира се, че тогава трябва една идея по-прибрано.
Някой чудил ли се е по същия или подобен въпрос? Какво мислите? Чудили ли сте се как много от обикновените ви приятелства биха процъфтели, ако вместо да се преструвате един други кой е по-по в живота, кой колко добре се справя, вместо това да се откриете и взаимно да си допълвате мислите?
П.П. Напълно съм наясно, че много хора го играят "жертва" в живота. Някои от тях заслужено, други не. Някои са чисто и просто енергийни вампири които само чакат за горепосоченото да се случи и да ви изпият всичката енергия. Разбирам че много биха се възползвали. Но тук в този пост говоря за хората които имате усещането, че не биха се възползвали от вас. Има ги.